От това, което не съм, съм най-вече нечия. Но от това, което съм, съм най-отдадено твоя.
Каквото и да не достигам, имам силата да се протегна. Но това, което държа най-здраво е теб в прегръдките си.
Каквото и да искам да скрия, признавам г...

Градът ли гледах в себе си аз - тъй неясен?
И птица ли тъй грохотно се строполи?
Над струната на моята надежда

How can I decide what"s right?
When you"re clouding up my mind
Can"t win your losing fight all the time

Времето все не ми стига... Дали си лягам прекалено късно не зная, но и не отчитам, че ставам прекалено не-на-време. Въпросът е, че винаги закъснявам за някъде, все бързам, забравям нещо, но бързането ми е до толкова привидно, че да не ра...

Краката ме болят, но какво от това, нали бях с пола... Всъщност е странно, а може би не, че ме вълнува, някак си провокира свежа наивна усмивка и много радва. Все пак е пролет. Обичам да е пролет, по женски и неразбираемо обичам с готини...