Нямането на каквото и да е за правене ме побърква не само от нормлни човешки нужди, ами и от способността му да ме блъска грубо към мисълта за дневния режим, който палачите са ми отредили от понеделник. Признавам си, че не живея здравосл...

За четирите елементарни по свое му последни дни се случиха достатъчно елементарн неща, за които да ме гложди нуждата да пиша.
Първо, браво на мен, поздравявам се с песента, която евентуално ще постна, ако не забравя.
Второ, разбрах, че е б...

(В)моментната ми покъртителна невъзможност да използвам Скайп ме подтиква към тихо, блажено и необмислено опустошаване на категорично непрепоръчително количество черен шоколад. Обичам черен шоколад. Толкова съвършен, нежен, замайващо сла...

Небето е толкова синьо... и всъщност толкова често е толкова синьо, че се чудя как този простичък елемент от скучния ми ден е усмихва толкова широко. =))
Още със събуждането си чух "Навън е пролет!", всъщнпст дори не помня дали в действит...

Мразя да съм безсилна. Мисълта, че има тооолкова (ама наистина много) неща, които не мога да променя ме побърква. Под "неща" имам предвид болка. Хората страдат толкова много... А аз обичам толкова много... И когато страдат хора, които об...

С отварянето на очите си точно 2 минути преди 9 осъзнах, че денят ще е слънчев единствено на метеорологична теория. Деловите ми задължения включват запълването на бели полета в главата ми с още по-бели, които в действителност (но пък неч...

Точно сега е един от критичните моменти, в които възглавницата, която незнайно защо държа в скута си, гальовно ме приканва да се присъединя към нея към леглото... И точно сега аз най-неучтиво отказвам. А момента е критичен, защото искам ...

     Стъпвам бавно и притварям очи. Слънцето ме заслепява и светкавично се отразява в кристала под краката ми. Продължавам да вървя, нямам право да спирам, но признавам, че ме е страх да не се подхлъзна, знам, че падането ще боли, защото...