Постинг
22.07.2009 23:33 -
Няма да досаждам...
Поне този път ми каза, че не ти се стои с мен. Едва ли го чувстваш за пръв път. А аз не изисквам нищо, знаеш го по-добре от всеки друг.
Стана ми гадно и си го признах, а този блог заприличва на една от онези стари кутии за обувки, в които се пазят любовни писма, стоят на най-горния рафт в гардероба и събират прашинка след прашинка, миг след миг.
Няма да досаждам. Просто се натъквам на заблуждение след заблуждение, по-скоро те се натъкват на мен. Мислех, че е достатъчно хората да се обичат. Наистина. Го мислех. Мислех, че когато човек обича не наранява... или поне се старае. Мислех, че когато човек е обичан, нещата, които по принцип имат значение попадат в различна светлина, другите просто потъват в сянка. Била съм прекалено права, сега обаче виждам за какво точно. Безразсъдно би било да търся (онова) съвършенство точно в този момент, просто няма как да го върна. Точно както не се надявам да напиша дълъг пост в този блог.
Разсеяна съм, цял ден ми се спи, а то и това ден ли беше? Започна в 12 - лиших се от сутрин в името на търтейските си навици, за цялото си 12 часово днешно съществуване съм изяла парче торта, изгледала съм един епизод от сериал и съм прекарала час и 45 минути навън. Другото е вдишване и издишване без особености. Какъв купон...
Повечето ми убеждения се потвърждават, страховете ми се превръщат лавинообразно от кошмар в реалност, а безсилието хапливо ме обезсмисля.
И трябва да ставам (по своите стандарти) рано. Дано да си струва. Обичам да получавам шансове.
Поздрав.
Стана ми гадно и си го признах, а този блог заприличва на една от онези стари кутии за обувки, в които се пазят любовни писма, стоят на най-горния рафт в гардероба и събират прашинка след прашинка, миг след миг.
Няма да досаждам. Просто се натъквам на заблуждение след заблуждение, по-скоро те се натъкват на мен. Мислех, че е достатъчно хората да се обичат. Наистина. Го мислех. Мислех, че когато човек обича не наранява... или поне се старае. Мислех, че когато човек е обичан, нещата, които по принцип имат значение попадат в различна светлина, другите просто потъват в сянка. Била съм прекалено права, сега обаче виждам за какво точно. Безразсъдно би било да търся (онова) съвършенство точно в този момент, просто няма как да го върна. Точно както не се надявам да напиша дълъг пост в този блог.
Разсеяна съм, цял ден ми се спи, а то и това ден ли беше? Започна в 12 - лиших се от сутрин в името на търтейските си навици, за цялото си 12 часово днешно съществуване съм изяла парче торта, изгледала съм един епизод от сериал и съм прекарала час и 45 минути навън. Другото е вдишване и издишване без особености. Какъв купон...
Повечето ми убеждения се потвърждават, страховете ми се превръщат лавинообразно от кошмар в реалност, а безсилието хапливо ме обезсмисля.
И трябва да ставам (по своите стандарти) рано. Дано да си струва. Обичам да получавам шансове.
Поздрав.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 548
