Постинг
07.07.2009 00:38 -
В Червено
Автор: silverflame
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4267 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.07.2009 00:41
Прочетен: 4267 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 07.07.2009 00:41
Поредната вечер в червено, проблясък, чаша... В нея себе си, в себе си блянове, опиянение. Всяка моя мечта е в червено, страстта да се протягам ми харесва, към мен протегнати ръцете са тежки и силни, заблуда в сладост и разляти задръжки.
Но с устни не докосвам вече стъклото, макар да не чух хилядите окървавени парченца на пода, няма хладна прибързаност, устните не са суетно присвити с горчивина. Червена усмивка, едва потръпваща, в червена прегръдка на парещозамайваща реалност, бутилката в самота, духът и свободен, рее се над мен, червен облак и димна завеса към неизвестни страхове...
Залез и изгрев, пълнолунно затъмнение на собствената съвест - пак избор, бездханност и глътка усамотение, пръстите парят и търсят, разкъсват заблужденията. Други вещаят белези, късат червения воал, невидими драскотини под червните дантели, в коприната на бягството, мрежата на желанието, клопката на блестящия поглед...
Неподвижен танц с червени обувки, движение, осезаемо за сетивата, в червено е съзнанието ми, макар да няма граници, сега няма и завеси, и гола остава червената мечта... Свлича се с магия червения плащ и рухва рубиненият пиедестал на недокоснатата тайна... И червен дъжд, буря, тишина.
Цветът мълчи. Мълча и аз, леко усмихата в облика на ангел с червен ореол и червени криле. Протягам ръка с лъскава червена ябълка, загледай се в усмивката... И поредната вечер в червено...
Но с устни не докосвам вече стъклото, макар да не чух хилядите окървавени парченца на пода, няма хладна прибързаност, устните не са суетно присвити с горчивина. Червена усмивка, едва потръпваща, в червена прегръдка на парещозамайваща реалност, бутилката в самота, духът и свободен, рее се над мен, червен облак и димна завеса към неизвестни страхове...
Залез и изгрев, пълнолунно затъмнение на собствената съвест - пак избор, бездханност и глътка усамотение, пръстите парят и търсят, разкъсват заблужденията. Други вещаят белези, късат червения воал, невидими драскотини под червните дантели, в коприната на бягството, мрежата на желанието, клопката на блестящия поглед...
Неподвижен танц с червени обувки, движение, осезаемо за сетивата, в червено е съзнанието ми, макар да няма граници, сега няма и завеси, и гола остава червената мечта... Свлича се с магия червения плащ и рухва рубиненият пиедестал на недокоснатата тайна... И червен дъжд, буря, тишина.
Цветът мълчи. Мълча и аз, леко усмихата в облика на ангел с червен ореол и червени криле. Протягам ръка с лъскава червена ябълка, загледай се в усмивката... И поредната вечер в червено...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 548
