Постинг
19.05.2009 00:03 -
Хронично по български
Ех... и моята не е лесна. То я някоя даденост ми е крива, я съдбицата решава да ме подреди хубаво, че периодично, като на всяко друго от породата хомо сапиенс, ми се налага да посещавам чичко доктор. Та така, днес пак.
Надигам си аз гордо четирибуквието по първи петли т.е. около 8.47 a.m. и си задавам екзистенциални въпроси около нуждата да ходя на преглед, след като си чувам перфектно въпреки поредната зловеща диагноза, която са ми поставили ей така... понеже направления не се вземат под път и над път. И борейки се с това, срещу което кофеинът вече е безсилен в моя организъм, бавно и с грациозна походка нa подпийнал тюлен се замъквам мрънкащо към банята.
Някой да ми напомни следващя път, когато реша да се самонакажа с посешение при лекар да си нося:
а) кръстословица - за да не закърнеят умствените ми способности в непредвидено кретеноидната ситуация, в която се самопоставям.
б) слушалки - за да не се налага да демонстрирам драматично емпатични изблици към я болежките на останалите чакащи, я към премеждията на бабката до мен на зеленчуковия пазар.
в) нож - за да си прережа вените, ако а) и б) ме изоставят в подобна критична ситуация.
Въпросът е, че всичко това е абсурдно. Заставам пред вратата на бърлогата на онова, което наричам общопрактикуващ лекар и, о, какво виждат очите ми?! - табелка "Добре дошли!". Ех, че приветливо! Даже усмихната емотикона да бяха сложили. Така и така ще я гледам поне едни вдъхновяващи 30 минути. Каква ирония... Ако не бях такова наивно-милостиво същество бих съзряла отведнъж гаврата с пациентите. Ако съм дошла - не съм добре. Ако съм добре - няма да съм дошла. А, ако вече така или иначе съм се прежалила да дойда, по-скоро имам нужда от адекватна помощ, отколкото да слушам клюкарстване, цъкане и кикот спрямо последната махленска идилия. Пък. Оът друга страна не е зле да има "нешо подобно" в жалък опит да се компенсира отегченото грухтене на сестрата: "Следващииийъъъ... Ади дьеее..."
След като вече заедно с обедното слънце ме е огрял и единствения по рода си шанс да се срещна очи в очи с gp-то си, викам да се възползвам... Така и така сме се видяли, така и така задава достатъчно лични въпроси за мен, родата ми до 9то коляно и съседската такава, та поне да вметна нещо за здравословното си състояние, не, че нахалствам... А... братовчедка ми ли... Ами добре е... Не, как ще бързам, бе, дам и аз съм си добре, как да съм, само наминавам. А, направллението. О, ами... не знам дали няма да се наложи да отида при специалист, само не чувам с едното ухо, иначе съм си супер, как да съм... А, то вече диагноза съм имала, радвам се много. Е, прекрасно, запътвам се към другата чакалня, нямам търпение... йей!...
Ех, тук е още по-уютно! Или пък не... А, писък. Хм, явно заклаха някой вътре, я, под вратата се стича кръв... Не ме е страх да вляза. Ако остана още малко навън има значителна вероятност да спра да чувам и с другото ухо, понеже тук до мен има семеен скандал. :)
О, мой ред е, колко тържествено, малко преди първите бръчки да са се появили... Ама моля ти се, лелче, не ми викай, е сега не с насилие, де... А то това била лекарката.
До следващото посещение след седмица си кретам, не се оплаквам въобще. То я съм гъкнала, я възмъжалата добротворка ми се нахвърлила с ритниците. Пак чакалнята, този път поне скандали няма, не и пред кабинета. Виж, в него е друга работа, този път писъците са на лелчето... така де, лекарката, вика на горката бабка. Не, че се правя, че не чувам, просто действително ми е невъзможно, защото един дядо до мен 5 пъти завърза на джувка найлоновата си торбичка, която въобще пък не направи възели на нервната ми система. Ок, да се съсредоточим върху нещо друго, като възможността след днешния ден да ме затворят в стая с меки стени и да трябва да пукам найлонови мехурчета с празен поглед до края на живота си. И даже без мармоти да завиват шоколад идва и моят ред. Разминавам се само с 3 основни крясъка, не, не ме болеше, лекарката ми крещеше. Може би се е опитвала да приведе диагнозата ми към реалнсотта и действително да ми пробие тъпанчето. Е, задоволителен резултат.
Добрата новина е, че няма да се мре.
Но не се знае до кога, защото лошата е, че другата седмица пак ще ходя на лекар...
Надигам си аз гордо четирибуквието по първи петли т.е. около 8.47 a.m. и си задавам екзистенциални въпроси около нуждата да ходя на преглед, след като си чувам перфектно въпреки поредната зловеща диагноза, която са ми поставили ей така... понеже направления не се вземат под път и над път. И борейки се с това, срещу което кофеинът вече е безсилен в моя организъм, бавно и с грациозна походка нa подпийнал тюлен се замъквам мрънкащо към банята.
Някой да ми напомни следващя път, когато реша да се самонакажа с посешение при лекар да си нося:
а) кръстословица - за да не закърнеят умствените ми способности в непредвидено кретеноидната ситуация, в която се самопоставям.
б) слушалки - за да не се налага да демонстрирам драматично емпатични изблици към я болежките на останалите чакащи, я към премеждията на бабката до мен на зеленчуковия пазар.
в) нож - за да си прережа вените, ако а) и б) ме изоставят в подобна критична ситуация.
Въпросът е, че всичко това е абсурдно. Заставам пред вратата на бърлогата на онова, което наричам общопрактикуващ лекар и, о, какво виждат очите ми?! - табелка "Добре дошли!". Ех, че приветливо! Даже усмихната емотикона да бяха сложили. Така и така ще я гледам поне едни вдъхновяващи 30 минути. Каква ирония... Ако не бях такова наивно-милостиво същество бих съзряла отведнъж гаврата с пациентите. Ако съм дошла - не съм добре. Ако съм добре - няма да съм дошла. А, ако вече така или иначе съм се прежалила да дойда, по-скоро имам нужда от адекватна помощ, отколкото да слушам клюкарстване, цъкане и кикот спрямо последната махленска идилия. Пък. Оът друга страна не е зле да има "нешо подобно" в жалък опит да се компенсира отегченото грухтене на сестрата: "Следващииийъъъ... Ади дьеее..."
След като вече заедно с обедното слънце ме е огрял и единствения по рода си шанс да се срещна очи в очи с gp-то си, викам да се възползвам... Така и така сме се видяли, така и така задава достатъчно лични въпроси за мен, родата ми до 9то коляно и съседската такава, та поне да вметна нещо за здравословното си състояние, не, че нахалствам... А... братовчедка ми ли... Ами добре е... Не, как ще бързам, бе, дам и аз съм си добре, как да съм, само наминавам. А, направллението. О, ами... не знам дали няма да се наложи да отида при специалист, само не чувам с едното ухо, иначе съм си супер, как да съм... А, то вече диагноза съм имала, радвам се много. Е, прекрасно, запътвам се към другата чакалня, нямам търпение... йей!...
Ех, тук е още по-уютно! Или пък не... А, писък. Хм, явно заклаха някой вътре, я, под вратата се стича кръв... Не ме е страх да вляза. Ако остана още малко навън има значителна вероятност да спра да чувам и с другото ухо, понеже тук до мен има семеен скандал. :)
О, мой ред е, колко тържествено, малко преди първите бръчки да са се появили... Ама моля ти се, лелче, не ми викай, е сега не с насилие, де... А то това била лекарката.
До следващото посещение след седмица си кретам, не се оплаквам въобще. То я съм гъкнала, я възмъжалата добротворка ми се нахвърлила с ритниците. Пак чакалнята, този път поне скандали няма, не и пред кабинета. Виж, в него е друга работа, този път писъците са на лелчето... така де, лекарката, вика на горката бабка. Не, че се правя, че не чувам, просто действително ми е невъзможно, защото един дядо до мен 5 пъти завърза на джувка найлоновата си торбичка, която въобще пък не направи възели на нервната ми система. Ок, да се съсредоточим върху нещо друго, като възможността след днешния ден да ме затворят в стая с меки стени и да трябва да пукам найлонови мехурчета с празен поглед до края на живота си. И даже без мармоти да завиват шоколад идва и моят ред. Разминавам се само с 3 основни крясъка, не, не ме болеше, лекарката ми крещеше. Може би се е опитвала да приведе диагнозата ми към реалнсотта и действително да ми пробие тъпанчето. Е, задоволителен резултат.
Добрата новина е, че няма да се мре.
Но не се знае до кога, защото лошата е, че другата седмица пак ще ходя на лекар...
е една много подходяща табелка! Най-вече за лекарски кабинети ! Трябва да сложат такава и по операционните !!!
цитирайКато се замисля даже си е подходящо, за родилен дом обаче ;)
Бисерът на един уважаван от мен човек: "И си умрял човека, жив и здрав..."
цитирайБисерът на един уважаван от мен човек: "И си умрял човека, жив и здрав..."
Посещението при лекар е вредно за твоето здраве ! Казвам ти го аз , Панацея - Вселечителката ! Ако не ти открият някоя рядка болест със сигурност ще те наплашат . Вземи се наспи едно хубаво , а после излез на чист въздух , не в София , а на Витоша и ако не ти минат половината проблеми , значи наистина трябва да търсиш помощ . Само от призвани !
цитирайДалечеко съм и от София, и от Витоша :P Е, още кретам някак ;)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 548
