Постинг
26.04.2009 13:34 -
Бездиханно
Автор: silverflame
Категория: Лични дневници
Прочетен: 567 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2009 13:36
Прочетен: 567 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 26.04.2009 13:36
Градът ли гледах в себе си аз - тъй неясен?
И птица ли тъй грохотно се строполи?
Над струната на моята надежда
С докосване не звук, а стон трепти
И бездиханна, и безропотна след тежка буря
Крила закотвила под свода сив
Тя, птицата, се във последен миг отпуснала
Тъй вперла очи във поглед жадно див
А капките пробождали и заличавали я
Все мъничко по малко, като малък свян
Но в тихата си болка, нежна гръд отронила
Сияние последно, миг от дъжд и жар отлян
И тъй как пръстите ми се протягаха
Перце потрепна из страдален зов
Да вдигне в небосвода спомен ясен
В бял полет гробът на една любов
И птица ли тъй грохотно се строполи?
Над струната на моята надежда
С докосване не звук, а стон трепти
И бездиханна, и безропотна след тежка буря
Крила закотвила под свода сив
Тя, птицата, се във последен миг отпуснала
Тъй вперла очи във поглед жадно див
А капките пробождали и заличавали я
Все мъничко по малко, като малък свян
Но в тихата си болка, нежна гръд отронила
Сияние последно, миг от дъжд и жар отлян
И тъй как пръстите ми се протягаха
Перце потрепна из страдален зов
Да вдигне в небосвода спомен ясен
В бял полет гробът на една любов
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 548
