Постинг
26.03.2009 22:29 -
Лудите...
Автор: silverflame
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3852 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2009 22:29
Прочетен: 3852 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 26.03.2009 22:29
По русенските улици виждам все по-често луди хора. Жена с окъсани дрехи и изнемощял вид, върви и вика, рецтира: "И искаше той душата ми, в драмата на моето страдание...", на метри от нея висок, сух, мръсен и брадясал мъж с прошарена коса и жив поглед ръкомаха и спори с несъществуващото. Той е стар познайник, стряскал ме е и не само мен, но нищо лошо не прави - обикаля между масите на централните заведения, иска пари и пропагандира своите си разбирания за живота. Продължавам да вървя покрай шадраваниете и погледа ми попада върху човек, който силно се отличава от тълпата. Веднага го разпознавам, прди години винаги се навърташе около училището ми и децата му се подиграваха, не със злоба го гледаха, по-скоро с насмешка. Не мисля, че е българин, но никой не знае какъв и кой всъщност е. Черен е като въглен, но все още не знам дали наистина това е цветът на кожата му. Тръпки ме полазват, когато го погледна. Винаги ми прилича на демон, самия дявол е той. Толкова черен... Нисък, дребен, много прегърбен, с голям чувал на гръб, върви бързо и винаги между хората, говори си жизнено, заприказва минувачите, а те се плашат от него. Ако не се плашат, то може би се отвращават. Или смятат за принизяване да се доближат до него. Коста му е мръсна, дълга, катраненочерна и щръкнала във всички посоки. И извиква поразително оприличаване на някое демонично същество, едновременно отблъскващо и жалко. А той е просто човек... И онази жена... Нямам представа колко годишна е, понякога ми изглежда на 35, друг път на поне 50... И тя снове по главната улица, зиме и лете с дълго, грубо, сиво палто, забратка и огромни смешни обувки. Има брада, наистина има. И е винаги усмихната. Замечтано усмихната в своята нелепост... Усмихва се на всички, поздравява приветливо, сякаш ги приема за гости в собствения с въздушен замък. А може наистина да си има замък...
Та кой няма? Всички си живеем, обградени от собствените си възгледи. Виждаме различно, усещаме различно. Всички сме поне по мъничко луди в чуждия поглед. А те... те изглеждат по-скоро осободени, но от какво?...
Та кой няма? Всички си живеем, обградени от собствените си възгледи. Виждаме различно, усещаме различно. Всички сме поне по мъничко луди в чуждия поглед. А те... те изглеждат по-скоро осободени, но от какво?...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 548
