Постинг
05.02.2009 20:49 -
Окървавените ръце
Станали сме чудовища. С грозен, плашещ и крайно нечовешки изкривен образ. Той не е наш, убедена съм. Или наивността ми връзва розовееща презвърка на очите и все си мисля, че не е толкова зле. Но действително как да стане по-добре, когато посягаме на децата си? Не дори на децата по принцип, а на собствените си, с извратена усмивка сякаш съдбата си играе с бъдещето, с все още беззащитното бъдеще. Но това не е съдбата, това сме ние. А "бъдещето" бяга по улицата, за да се спаси от създателя си. Бъдещето, чието битие е кърваво отнето. Точно това 5 и 8 годишно бъдеще, убито от баща си.
Ръцете ми трепереха и усетих как очите ми се пълнят със сълзи, осъзнавах колко сме жестоки за пореден път. Как се продаваме, унищожаваме, проклинаме самите себе си, разсичаме волята и с нечовешки, злокобен поглед опозоряваме всеки добродетел. Всъщност кои сме? И какво сме... Можем ли да смеем да се наричаме хора, когато се държим като хищници и едновременно жертвата сме самите ние в перспектива?
Едва ли ще си отговоря, не търся и отговора за потресаващата трагедия от Осиково. Просто се чудя как сме успели в "развития" и "модерен" 21 век да надминем по жестокост 500 годишното робство. Защото тогава ръцете на родителите са треперили за кръвта на децата си, а днес тя се отича по съвременните улици, извира от неоновите реклами и ни дави в поразителното ни спокойствие. И точно това спокойствие, с което сякаш приемаме за даденост и дори черта съвремения начин на "живот", то е самата апатична смърт, то е безмълвната, бездействена жестокост, то е невидимите капки кръв по ръцете ни. Погледнете своите...
Ръцете ми трепереха и усетих как очите ми се пълнят със сълзи, осъзнавах колко сме жестоки за пореден път. Как се продаваме, унищожаваме, проклинаме самите себе си, разсичаме волята и с нечовешки, злокобен поглед опозоряваме всеки добродетел. Всъщност кои сме? И какво сме... Можем ли да смеем да се наричаме хора, когато се държим като хищници и едновременно жертвата сме самите ние в перспектива?
Едва ли ще си отговоря, не търся и отговора за потресаващата трагедия от Осиково. Просто се чудя как сме успели в "развития" и "модерен" 21 век да надминем по жестокост 500 годишното робство. Защото тогава ръцете на родителите са треперили за кръвта на децата си, а днес тя се отича по съвременните улици, извира от неоновите реклами и ни дави в поразителното ни спокойствие. И точно това спокойствие, с което сякаш приемаме за даденост и дори черта съвремения начин на "живот", то е самата апатична смърт, то е безмълвната, бездействена жестокост, то е невидимите капки кръв по ръцете ни. Погледнете своите...
iska6e mi se da ne sum 4ula dobre ili da ne sum razbrala... Pomislih si za K. 4estimenski za curkvata v Batak i za cikula na Vazov " Epopeq na zabravenite " v koito vuzpqvca postupkata mu - a dnews novinata si vurvi kato 4e li ne se otnasq za nas...
I vse pak novinata e strqska6ta moje bi nai mnogo za decata!
цитирайI vse pak novinata e strqska6ta moje bi nai mnogo za decata!
Повечето хора не само, че бързо забравят, но и въобще не осмислят. Както и възпятите от Вазов не са на почит сред днешното общество. За сметка на това агресията е, тя поглъща всичко.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 548
